напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Аз бдя


Бушува среднощният

яростен вятър.

Гората се люшка

и грозно бучи,

а в нея бди

дулото на автомата ми

и острият поглед

на мойте очи.

Напрегнал съм слух.

Всяка крачка е трудна.

На буден пост

крача задъхан в снега

и чувствам, Родино,

че също си будна -

годината нова

ти срещаш сега.

Знам, нейде далече,

далече от мене

грей празнично в тази нощ

родният град;

другарите ми

от заводските смени

сега са събрани там

в клуба познат...

Шумят леки

танцовите стъпки по пода

край чудната

новогодишна елха

и както из цеховете

на завода

звъни на щастливата младост

смеха.

А тук, на граничния рид,

всяка мисъл

аз в чувство превръщам

и радвам се пак.

За мене тук

новогодишни елхи са

ей тези дървета,

загърнати в сняг.

От някой бор,

с вятъра в спор безнадежден,

внезапно над мен

се събаря снегът -

и клоните,

освободени от тежест,

нагоре се вдигат и сухо пращят.

Застанал спокойно

на поста тревожен,

аз родния праг

от врага пазя тук.

Не ще мине той!

Само вятърът може

свободно сега

да нахлува от юг.

През бъдната нощ

срещу Нова година

на тази далечна,

гранична бразда -

над мирния празник

на мойта Родина

аз бдя!

 

декември 1954

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух