напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Аз воювах


На фронт не съм ходил

            в далечна страна,

в атаки край Драва

            не съм атакувал,

но смело ще кажа,

                че бях на война

и храбро

       в неравен бой

              аз съм воювал!

Стоят

три войнишки години

            зад мен,

в мен

    спомените-караули

                бдят

                         будно.

С гласа на сърцето

                за всеки

                мой ден

те днес рапортуват:

                  бе дяволски трудно!

И ще си представите вие

                    това:

лафета картечен

            нарамил съм аз

и дълго на походи тежки

                    вървя -

в дъждовете,

        жега

                 и мраз.

Тъй беше:

         учения,

               походи,

                    строй! -

Не е шега

         да си картечна прислуга!

Но моята трудност,

                 приятелю мой,

бе друга!

У мене бе тя,

        не в учебните дни!

Например:

           как мога

            оборка да правя?

Аз - младият

        интелигентен войник -

да чистя конете?

             Не ми подобава!

Окоп изкопал съм,

                 но плитък бил

                    той;

копай пак,

         после ми казват:

                      маскирай!

И мислех:

          враг няма

            в учебния бой -

напразно така се старай

                 командира!

Обидно е

         някакъв младши сержант

пред всички

        съвети да дава

                на мене!

Защо пред началници

            да не държа

ръце в джобовете си,

            щом е студено?!

... Воювах

    в началото

        с устава

            аз,

но в тая борба

        не спечелих победа.

Аз чух на родината

            властния глас,

видях

    как презрително,

            гневно ме гледа,

срещу му

        на бой се изправих

                тогава.

Как лесно това се разправя

                сега,

а колко бе трудно то

            да го направя!

С любов към родината

            въоръжен,

започнал по уставите да живея -

разбрах, че което се

            иска от мен,

еднакво е нужно

            за мен

              и за нея!

Макар не съм ходил

        на фронта при Драва,

макар не съм срещал

             враг

            с щик

                и гърди -

аз храбро

    в най-тежкия бой

            победих!

Затуй сега,

           славейки

            този бой

                важен,

пред цялата родна страна

                 и пред вас -

със гордост заслужена

            мога да кажа:

- Воювах!

        Воювах със себе си

                аз!

 

1955

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух