Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]

Заснежено поле.

През полето - далеч

устремила се

        в походен строй,

лети бойната ни батарея.

Леден вятър

             с див напор

                и вой

срещу нея

          връхлита,

            беснее.

Да, бесней!

            Не ни плаши това!

Сняг

        и вятър,

        и студ -

            не ни спират.

Виж,

        обръща се, вдига глава,

с ръка сочи

           напред командирят

и надвива с глас вятъра той:

„Между бряста и храста - за бой!“

Изплющява размахан камшик,

запращяват каишите в миг,

звънват шпори,

        юзди,

            стремена -

в луд галоп се понасят конете.

И летят през дълбокия сняг

оръдейните наши разчети.

Ето -

    всички

        пристигат навреме

и позиция

          бързо заемат.

На фланга

         застава отпред

командирят,

            суров и спокоен:

- По дзота!

           Мерник 5! -

Трепва разчетът

           боен. -

- Заряд -

         трети! -

Слушаш командирската заповед ти

и в сърцето

като залп

      всяка дума ехти.

„Верни данни!“ -

               говори то

                с радост -

но защо да е

        „трети“

            заряда?

Прибавете му

        силния взрив

на омразата

        към враговете!

С любовта, що у мене гори

към родината

        - го умножете!

Ето

     нужния точен заряд!

Дай команда:

        „Заряд -

            милионен!“ -

С него

    всеки изстрелян заряд

ще пробий

           и най-здравата броня!

Тъй говори сърцето

            сега,

и потрябва ли -

        срещу врага

тези думи, които говори,

с бойни залпове

            ще потвърди.

Затова,

    ръка вдигнал нагоре,

оръдейният ни командир

изкомандва ли:

        - Стреля

            разчета! -

ний разбираме:

        - Стреля

            сърцето!

1955

Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]