напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Моите вечери


I

 

Обичам в стаята да влезна

през тиха вечер, от скръб обзет -

и в свойте спомени да чезна

по дните минали, по теб!

 

Да тегне мрачната ми орис,

да гледам мътните стъкла

и да чета с пламтяща горест

на свойта мъка повестта.

 

II

 

По булевардите замислен крача,

едва-едва мъчително се влача.

Жестоко бреме сякаш е над мен...

Да можех, най-горчиво ще заплача,

но нямам сълзи, а тежи ми здрача,

и аз съм много, много уморен!

 

III

 

Без теб страданието е голямо,

смрачава се пред погледа ми рано.

Далече си... И да се закрепя,

презрял бих щастието неживяно.

На улицата в миг ще грохна само

и от умора векове ще спя!

 

1950

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух