напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Вик


Мисълта ми е

        бляснала сабя,

моят стих -

        непокорен жребец;

за юздите

        ръката е слаба,

а съм ловък ездач

             и боец.

Не живее във клетка

            орелът -

иска той

    свобода

         и простор!

Отвори ми!

           Пусни ме!

            По-скоро!

Как жадувам

        с желязна ръка

моят стих

        - моят кон -

            да пришпоря

и със сабята,

        литнал в простора -

да сека...

      да сека...

              да сека...

 

1950

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух