напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Мечти


В такава утрин искам двама

в полята росни да вървим

сами в покой невъзмутим,

където никого да няма.

 

В очите ти добри, смирени

да се оглеждат небеса,

да вплитам в твоята коса

родики, макове червени.

 

С ръка обгърнал твойто рамо,

да ти разказвам за скръбта,

родена в мен от обичта,

от обичта към тебе само.

 

О, тая мъка с неизбежност

в гърдите ми тежи, расте...

И нося в тях към теб, дете

и обич, и сурова нежност!

 

14. VII. 1951

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух