напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Моите песни


По тебе винаги е мойта мисъл,

към тебе скрита нежност в мен пламти.

И в песните, които съм ти писал,

грей вярност - чиста искреност блести.

 

През трудни походи те в мене зряха

и с топлите съзвучия живях.

Те с мене в зной и дъждове вървяха,

защото теб навсякъде мечтах.

 

От своя кратък сън отделях време,

от малките почивки съм пестил,

за да запиша чувствата големи,

които винаги от теб съм крил...

 

Пази ги като истинска светиня,

в тях моето сърце ще ти шепти.

Ще ти говори обичта - твърдиня,

гласът ми винаги ще те теши.

 

Че всичко в мене е стаено -

и радост, и тревоги в тях излях.

Хармонията в чувство съкровено

и ужаса на болката събрах.

 

Не ще изчезнеш в мрак през вековете,

не ще изчезнеш в клевети, в лъжи.

Ти ще живееш с мене в стиховете,

с тях нашият живот ще продължи.

 

Пред нищо няма да склоня главата,

защото и за мен ще блесне ден.

С гръмовен стих ще люшна небесата

и ще вървя победно устремен.

 

Че в мене мощ невиждана узрява,

като вулкан бучи, клокочи тя...

И ще роди една безсмъртна слава,

един завиден път, покрит с цветя.

 

16. VII. 1951

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух