напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Нощ


Дърветата край мене зашумяват,

внезапен вятър клоните люлей...

В небето облаци се накълбяват -

и огъня ни лагерен гасней...

 

Гората дъха стонове тъжовни,

гората в плач бучи, ръмжи, пращи...

Жълт пламък реже облаци оловни,

в небето смръщено глух гръм трещи.

 

Последната главня горчив дим вдига,

последната главня пред мене грей...

Една искрица в тъмнината мига

и едър дъжд започва да се лей...

 

Последната надежда в мен изгасва,

изгасва като сетнята главня...

Писмо пак нямах - мъката нараства...

Забрави ме ти, миличка жена!

 

1952

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух