напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Далечни песни


Тук през почивките в бивака,

когато залезът гасней

и слиза в планината мрака -

хармониката ще запей.

 

Тя не блести от чисто злато,

но колко свидна е за нас!

Една ли зима, пролет, лято

бе с ротата ни всеки час?

 

Из влажните землянки пяла,

на поход в студ, горещини

и в боеве - е огрубяла

през трудните учебни дни.

 

Ний с нея минахме Балкана,

поля, гори, села безброй;

и свикнахме така, че стана

другар на ротния ни строй.

 

И през почивките ни кратки,

ветрец вечерен щом повей -

тя с нас пред белите палатки

край огньовете буйни пей.

 

м. юни 1952

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух