напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



На мама


Косите ти са побелели вече.

Отдавна твойта пролет прецъфтя.

Отмина младостта ти надалече

и никога не ще се върне тя.

Недей тъгува! Горда ти бъди! -

Това, което нивга плод не дава,

това, което нивга не цъфти -

в живота само то не прецъфтява.

А в твойте дни до старото ти рамо

бди син-строител, мила мамо!

 

30. IX. 1955

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух