напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Сини, чисти, дълбоки очи!...


Сини, чисти, дълбоки очи!

Аз потъвам в лазура им пролетен,

а небето щастливо мълчи

и целува нежно тополите.

 

Слушам как звучи любовта,

нейде много дълбоко скътана,

и пред мен изгрява света

все в примамливи прави пътища.

 

Милвам тая скъпа глава

и забравям скръбта, умората...

Аз не знам - може би затова

носят своето име хората!...

 

1954

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух