напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Под знамето на Октомври


В залп

    гнева на робите

            изстреля

                 „Аврора“,

балтийският вятър

               тръбеше

                с вой,

Ленин

    от броневика

            ръка вдигна нагоре:

- Пролетари

        - на бой!

В боен галоп

        устремиха се

                дните,

с ленти картечни

              препасани.

Ахнаха

    степите,

        прокопитени

с гнева

    на оръдията

                 гръмогласни.

Вървяха колони,

            ескадрони

                летяха,

на щиковете

             с блясъка

            нощите грееха.

В яма снарядни

           бойците лежаха

и обарутени

            устните пееха:

„Паднем ли“ -

        с пушките ни

                погребете

и ако мине оттука враг -

ще се надигнем

        и от гробовете,

за да го срещнем

             в сражение

                пак!“

Революцийо!

Сто пъти

      леден вихър

            те спираше,

сто пъти на ден

в адски пожари

          горя,

сто пъти

       окървавена

            умираше

и сто пъти

         все пак

              не умря!

Като пролетен гръм

            гласът ти ехтеше

в дните задъхани

    от сражения

          много.

Навред той

           гърмеше,

напред той

           зовеше:

- „Смело, товарищи,

            в ногу!“

Четири десетилетия

            вече оттекоха

и още много

             ще оттекат,

но още звучи,

        ще ечи

            навеки

от броневика

        на Ленин

                 гласът.

Октомври! -

        на поколенията

                в небесата

хвърли на утрото

             багрите

                   ти...

По върховете

        на дните

               избухва

                      зората,

на комунизма световен

               зората блести.

Нека предбурие

           заоблачава

                небето,

да светкат светкавици,

               гръм да гърми!

Под октомврийското знаме

            на завет е

                цяла планета -

цяла планета

              под него

            на поход върви.

И с това знаме

        докрай

            в своя път

ще минем през всяка буря

                и огън.

Четири десетилетия

            днеска зоват:

„Смело, товарищи,

                в ногу!“

Октомври е

            бойна призовка

                за всеки

на своето място

           в строя му

                     да се яви!

На хората

         и вековете

            навеки

мобилизация

        той обяви.

Простор дайте, простори!

Погледнете, планети! -

По разписание

        в уречен час

утре Октомври

        ще открие

                с ракети

и превоз редовен

             до вас!

В гърма на битките,

на петилетките

        в грохота,

през сърцата

        намерила

                 проход и брод,

в походи

      крачи епохата,

тътне в епохата

на революцията

            неотменния

                ход.

 

28. X. 1957

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух