напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



На първа линия


Върху моето рамо кораво

ляга времето с бойни права

и аз имам сто пъти право

да говоря сега за това!

 

В боен път под небе гръмовито

това право на песен и стряха

завещаха ми тези, които

само двайсет години живяха!

 

Ний веднъж ли над мили другари

мълком шапки сме снемали в скръб!

В нас на болката въглена пари,

но все пак не преведохме гръб!

 

Като лъвове пак ръмжат дните

и пак тръпнеш, тревожна плането!

Идват облаци и над главите

черен вятър бунтува небето...

 

А пред нас - планини от задачи!

Дваж по-боен е нашият път!

Ветрей знаме по него и крачи

пак на българска майка синът!

 

И върха не е вече далеко -

един хвърлей от него дели ни.

Само трябва да минем напреко

и да спастрим дотам две години!

 

Трябват мишци днес двойно по-яки,

бойна клетва и бойна тръба!

Дваж по-смело развихряй атаки,

ти, строителна наша съдба!

 

Пак ти даваме рамо кораво!

Пак ти даваме бойни права!

И ний имаме сто пъти право

да говорим с възторг за това!

 

Ние имаме сто пъти право

и в тревога сега да горим!

А как иначе? - В щурма направо

първа линия ние държим!...

 

1958

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух