напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Злободневка


Облаците план плануват - дъжд предлагат,

гръм докладва в дрипавите им поли;

резолюция светкавиците слагат

и подписват: да вали!

 

Ето, почват пак дъждовни състояния!

И чадър не може те спаси от тях.

Нямам нищо общо с краля на Йордания,

а и мен ме хваща страх.

 

Но под чужд чадър аз няма да се крия,

както се е сврял тайванския копой.

Пак заджавка той и пак е куражлия -

явно, че си проси бой!

 

Дните одъждени бавно захладиха,

ах, не е за деколте до... нейде чак!

От наредбата простинал, хремав, киха

найлоновият мерак...

 

Става неудобно времето за шорти -

лятото си стяга пътния багаж.

Вече опустяват бани и курорти,

стихва столичният плаж.

 

Неспечелил от предметната лотария

ни екскурзия в чужбина, нито мотопед,

все пак и пешком добре съм си в България -

работите ни са в ред!

 

В ООН-ето да се провалиш на сесия -

виж, това се казва да си без късмет!

Да не съм извършил аз в Ливан агресия,

че да ме дюдюкат вред!

 

Днес предпразнична е цялата родина,

като млада булка тя се гизди пак.

Нова рокля взех за моята Христина -

празник иде, няма как!

 

ноември 1956 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух