напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Есенна злободневка


Дните летни, дните душни

виж, останаха назад;

време му е да зашушне

листопад.

 

Слънчо някак мързеливо

вече грее без мерак,

а небето е плачливо

като неразбран хлапак.

 

Захлади се и за риза

неудобен е сезон;

някой вън с палто излиза,

друг с балтон.

 

Булката нетърпеливо

ми напомня все това:

- Мъжо, я върви в „Топливо“ -

трябват въглища, дърва!

 

- Ще отида, бе любима!

И ще купя! Няма как!

Знам, че иначе ще има

зъботрак.

 

Ти пък зеле и трушии

трябва да приготвиш пак!

Е, това са дреболии,

но са нужни, амче как!

 

- То е лесно да се каже,

ала имаш ли пред вид,

че в града ни няма даже

и кромид!

 

- Туй неща са безобразни

и така ще е, уви! -

тук-там щом на служби разни

има лукови глави!

 

1956

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух