напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Пролетно


Севернякът се издуха,

няма вече зъботрак.

Сваляй шала и кожуха -

срамота е, амчи как!

 

Неудобно е и с лоден,

неудобно е с балтон!

Виж, пристигна новомоден

просто шлиферски сезон!

 

Южен вятър се разтича

като пъргав ходатай.

Вече слънцето припича

и не се търпи комай.

 

И април си има норма

и за десет трудодни

той е в зелена униформа

дървесата премени.

 

Младостта се нещо сеща -

младостта простор копней,

а отсреща, а отсреща

„Габера“ се зеленей...

 

Подмладена е земята

в чуден пролетен нюанс.

Весело е на душата,

сякаш че си взел аванс...

 

Смяна смяната сменява,

вред подем възторжен ври. -

Инак как се изпълнява

петилетката за три?!

 

Всеки ден разхубавява,

труди се Димитровград

и отново с нова слава

ще излезем на парад.

 

Със какво да се похвали -

има, има, то се знай!

С още трудови медали

впрочем той ще засияй...

 

Ех, ти, пролет всенародна,

за петнайсти път дошла -

разцъфтяла и свободна,

пак ни даде ти крила!

 

На онез зад океана

войнолюбци, ти напук

тук завинаги на смяна -

остани си при нас тук!

 

Пролетна мирна, ти ли стори

пъпките на обич в цвят?! -

Ей, здравейте, мили хора!

Добър ден, прекрасен свят!

 

1959

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух