напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Ако някой ви каже


Ако някой ви каже:

- В живота си аз не тъжа -

не му вярвайте, хора!

Той лъже!

Това е лъжа!

Всеки!

Всеки за нещо в живота скърби.

А от всички

най-много

и винаги -

аз може би!

 

Имам син първороден,

имам малко дете -

на година и четири месеца цели.

Аз съм весел! И тъжен,

че без мен то расте

и очите ми

още не са го видели.

То говорело вече,

то казвало "татко!"

и на снимката с пръстче посочвало мен.

Не съм чувал

гласчето му крехко и сладко

не съм гадил косиците,

по-светли от лен.

То не знай,

не разбира какво е Родина,

то не знай

защо майка му днес е сама.

- Моят път към дома

през Димитровград мина -

вече втора година

вървя към дома.

 

Кей не е преживявал

такава разлъка,

кой за моята мъка

ще ме обвини? -

Освен своята пот

днес и своята мъка

ние даваме

в тези строителни дни!

Тази мъка е сила

н вяра корава!

Нека двойно сърцето боли в тези дни! -

Този, който в строежа

и мъка познава,

той не може

и няма да му измени!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух