напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Към потомъка


Непознат мой потомък,

в труд загрижен за теб

и за твоето време. И желая

като наследство

от нас мъжеството на

нашите дни

да приемеш! Ако някога

в труден час

ти изневери то, ако твойта ръка

за трудови битки

отпадне и в гърдите

сърцето не бий упорито - ела тук! Погледни

корпусите грамадни, построени

на това мъжество

от ръката! В заводските кули,

от метал неръждаем, виж на нашите дни

висотата, атакуваща

на небесата безкрая!

ще букне

ще заблика. -

 

Туй, което

за теб

ний сме строили,

на труд неуморно ще вика!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух