напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Ние от двадесети век


На Митко, Лена и Живка

 

Говоря на вас,

потомци-наследници,

съвременник мой!

 

Говоря

на строг заповедник

сърце човешко

Късче по късче

на деня от твърдината

Кога е виждала

това

планетата? Кои са стояли

така

на пост? -

Към бреговете на нови столетия

ний сме едно

поколение-мост! Не е ли,

радост голяма,

велика да знаеш

какво

и защо

си творил? - За нищо аз

никога,

с никого такава радост

не бих заменил!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух