напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Пред Нова година


Улиците

задъхано тичат,

извиват, а сградите гледат с прозорци

към тях;

на внезапните радости взривът там избухва

в думи и смях.

- Тик-так, тик-так -

тиктака часовникът пак

и тика

колесницата на годината

по стръмнините на дните.

С нас през билото им

скоро ще мине тя!

Ний идем на времето

от дълбините корави, отдалеч идем!

И отиваме

много далеч!

Някой с увиснали празни ръкави

подига очите си,

сякаш издига меч.

О, тия очи!

На тревогата с блясъка мощен

като червени сигнали

те горят

и крещят,

те говорят безгласно,

те предупреждават:

- Мирът е

още в опасност!

А знайте ли?

Знайте ли, хора? -

Едно дете

ще бъде родено наскоро! Едно дете

скоро ще милват ръцете ми! -

Миличкото! Под сърцето ми

вече тупка сърчицето му,

хълца от радост мойта жена.

Мария! Любима!

Само три месеца има

до деня,

когато в къщи

ще станем

трима! Колко е хубаво, че

и тая година

отмина!

 

Гледайте

колко далеч сме дошли!

Родино,

на прага ти тропа

нова година,

на радости нови тя ще бъде родилка, нали?!

Нека дните й пият

на земята

плодоносния сок

за производство

на цветя

и пшеници!

Силни да бъдат

ръцете!

Размахът -

широк!

Клони и гнезда да има

за птиците,

за хората -

стряха

и песни,

и труд,

а за децата -

майчина пазва и топъл скут!

Хиляди тайни отгатнахме вече!

Времето

нищо от нас не ще скрий!

Ний тръгнахме рано,

от много далече

и много далече

отиваме

ний!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух