напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



По-добре не го раждай!


От колата на времето, строго свил веждите - размахва камшика си

предприемачът живот:

- Е-хей, раждайте, майки,

отглеждайте нови шии

за моя хомот! -

А по навик стар

слънчогледови семки захрупкала, днес жена ми

терличета детски плете;

под сърцето й

ново сърце е затупкало - сърчицето на мойто дете!

Аз не зная

и то като мен

ще обича ли край Марица най-младия град, аз не зная

момче ли ще бъде,

момиче ли и какви ще му бъдат очите

по цвят. Все едно

дали те ще са синички,

чернички - нека само да бъде

човек с очи! И да може

врага,

лицемерника

от приятеля

да различи!

Все едно

какво име ще носи

и дълга ли ще му бъде пътеката

в този живот -

но да носи

заслужено

името: българин,

голямото име на своя народ!

Нека търси

в труд честен

на всичко началото, да знай:

там е

на всичко

праизворът жив! Нека найде той

цялото щастие,

цялото! -

само с цял дял

човек е щастлив!

И запрегнал живота

в колата на времето,

по стопански да седне

на ритлите дни;

да ехти

на пътуването громоленето към жадувани далечини!

...Ако няма да стане той

ей такъв гражданин ти,

другарко добра,

по-добре не го раждай!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух