напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Другата грижа


Още нямаме всички неща,

без които синът ни не може,

затова съм тъй често тревожен,

затова е безсънна нощта,

затова съм понякога тъжен...

А как иначе? Аз съм баща!

Който иначе казва, той лъже!

 

Ако не днес, то утре, след дни -

всичко нужно ще имаме вече:

и дърва, и корито, и печка,

и елечета, и пелени...

Но мен друго сега ме вълнува,

друга грижа у мене кълни -

че с пари не се всичко купува!

 

Тази истина в плен ме заграбва

и над мен се стоварва дългът:

о, когато порасне синът -

освен дрехите, млякото, хляба

ще му дам ли от нашия век

и това, що му трябва,

за да бъде човек!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух