напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Епоха


В гняв и жалба

клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти

На живота в долапа

се ширнали плъхове,

заменили

с високите звания

разума... С мръсни пръсти

мерзавец

в душата ти рови и скверни това в тебе,

що пей

и гори. Да даде за стотинка

честта си

готов е - защо не?

- заменил би той

тор

за пари,...

И смърди тази чест,...

Денят стана

задушен;

вонят гнили души

и коварство,

и кал...

Слушаш този глас,

който не искаш да слушаш

идва този,

когото не си позовал!

Набий с вятър устата си,

мозъка -

с глупост, че виж! -

оня там

в джоба си

камък държи и се готви

главата ти

щом не бъде покорна

пред гнусни лъжи... -

А има път!

Има истини!

Има надежди!

Те те мамят

и чакат,

и викат: -

тръгни!

Но със стиснати зъби

и свъсени вежди, ти си още

тук -

в душните облачни дни

Колко трудно е

в нашия век да бъдеш

честен човек!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух