![]() ![]() ЕпохаВ гняв и жалба клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти На живота в долапа се ширнали плъхове, заменили с високите звания разума... С мръсни пръсти мерзавец в душата ти рови и скверни това в тебе, що пей и гори. Да даде за стотинка честта си готов е - защо не? - заменил би той тор за пари,... И смърди тази чест,... Денят стана задушен; вонят гнили души и коварство, и кал... Слушаш този глас, който не искаш да слушаш идва този, когото не си позовал! Набий с вятър устата си, мозъка - с глупост, че виж! - оня там в джоба си камък държи и се готви главата ти щом не бъде покорна пред гнусни лъжи... - А има път! Има истини! Има надежди! Те те мамят и чакат, и викат: - тръгни! Но със стиснати зъби и свъсени вежди, ти си още тук - в душните облачни дни Колко трудно е в нашия век да бъдеш честен човек!
![]() ![]() ![]() |