напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Рожбо моя!


Тук денят

над желязо се ражда.

Тук росата роси

над бетон.

И по блеснали релси

в дим,

в сажди отгърмяват

вагон след вагон.

Цех до корпуса,

извисява

грамаден завод.

Рожбо моя!

Фиданчице крехка,

как ще цъфне

тук

твоя живот?!

Как ще пуснеш ти

корен

в желязо? Как ще пуснеш ти

корен

в бетон? -

То не става

по план набелязан.

То не става

по план

и закон!

Рожбо мила,

за своето детство ще потърсиш ли утре

вина?

Приеми ти

от мене

в наследство вместо роден дом -

родна страна!

Приеми я

такава:

в дим,

в сажди!

Ще е трудно!...

Но ти я милей! -

Без дом роден

човекът се ражда,

а за роден дом трябва

да пей!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух