напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Тъжна неделя


Здравей, чаша! Ний пак сме сами!

От кръвта ми по-скъпо и мило -

в тебе слънчево чудо шуми,

скръбно образа мой отразило...

 

Няма топлите черни очи...

Празна крайната маса остава!

Не тъгувай, сърце... замълчи!

Нищо пулса ти не заслужава!

 

Моя "Тъжна неделя", ридай!...

Вечер моя, черней като гарван!

За мен всяко начало е край -

не зова... не очаквам... не вярвам!.

 

Надалеч ще заглъхна без вест

като твоята песен, Лозане!

Надалеч ще замина злочест,

само орехът тук ще остане...

 

Няма истина!... Няма лъжа! -

Тежи само небе свечерено.

Нито се радвам, нито тъжа -

тишина... самота... и студено.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух