напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



След залеза...


Живот, живот! -

на младото ми рамо

ти сложи тежка, лицемерна длан. -

Мечтаното е вече отмечтано,

изпита - чашата, смехът - изсмян.

 

О, колко тиня извора помътя! -

и аз утеха по-добра не знам от тази -

в тоя век на кръстопътя

да бъдеш влюбен, горестен и сам...

 

Към всичко рано станал безразличен,

аз отминавам чужд и мълчалив...

И всъщност аз не знам какво обичам -

знам само, че не съм щастлив!

 

Не искам нищо!...

С никакви пътеки не диря

през страданието брод -

към слънцето, угаснало навеки,

към скъпата безсмислица: живот!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух