напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Повест


Акордеонът пак тъжи

в безмълвието на нощта.

Свири, Лозане, разкажи

на мойта мъка повестта!...

 

Свири, Лозане, разкажи

за тровещото лицемерие,

което с клевети, с лъжи -

загроби вяра и доверие!

 

Върху сърцето ми лежи

на злото камъкът студен.

Тежи ми, страшно ми тежи

един живот опустошен!...

 

Че само гледа и мълчи

това наивно поколение,

макар боли, макар горчи

денят от болка н съмнение!

 

Свири, Лозане, изплачи

на моето сърце скръбта

по две усмихнати очи,

по белонога красота.,.

 

Ще си отида някой ден -

и моят гроб ще зеленей...

Ще плачат дъждове над мен

и залез тих ще ме жалей...

 

Какво! Нима ще се тешим с безсмислието на света! -

и всичко прах е, суета!...

... Свири, Лозане, разкажи

как бие времето с копита,

как то умира и тъжи

в звъна на чашата разбита...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух