напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Елегия


Денят се ражда... Жажда пустинна

като талаз накипя и запя...

Жена милоока! - добра и невинна -

денят се ражда, а аз ще заспя...

 

Сърцето чакало, но не дочакало,

плакало, докато сипне зората...

На двора тревясал и утрото плакало,

плакало с бистра роса по тревата.,.

 

Бяла и румена като циклама

в дните ми горестни ти се яви!

Мълком те гледам... Път към теб няма!

Късно е вече, уви!...

 

Чашата само скръбта ми разбира

и ще остане тя - ален завет!

Един ще се ражда, друг ще умира в ръка с пистолет...

 

Съдба неотменна - задача решена!

Стройна и свежа, с походка лека

дори да се върнеш пак в рокля зелена -

самотна ще бъде една пътека...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух