напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Люлка и песен


Детските дни отлетяха,

няма я вехтата стряха,

дето цъфтеше мушкато,

дето е с песен люляна

пъстрата люлка,

в която моето детство остана.

 

Ах, мило детство, ласкано

с майчина обич голяма,

за тебе небе засмяно

бяха очите на мама!

 

Птици ли дните ти бяха,

та отлетяха далече!

Люлка и песен, и стряха -

няма ги, няма ги вече...

 

Днес и сурови, и строги

ние вървим възмъжали -

с много мечти и тревоги,

но да забравим, едва ли...

И затова аз, любима,

търся при тебе невесел -

оня ден, в който ще има прилика

с люлка и песен!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух