напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Майчице!


Моя родна земя! Моя майко добра!

Земьо, майчице мила! -

Дай ми вечната жажда на свойте недра,

своя порив и сила!

 

Помогни ми в съмненията и умората,

изпий мъката стара!

Научи ме на вярност и обич към хората;

научи ме на вяра!

 

Научи ме да вярвам в доброто, в човека -

и към бялата пролет

ти, сърце на сърцата,

открий ми пътека!

Крила дай ми за полет!

 

Гори душата ми напразна жажда

и моят зов остава все нечут. -

На дните залъкът не се услажда

без нежна ласка и без топъл скут.

 

За мен не зреят плодовете румени,

тъй рано всеки цвят е осланен...

И няма думи, шепнешком издумани

и няма никъде приют за мен

 

Студена, непозната, мълчалива -

една ръка ограби моя ден...

Останал само с чашата горчива -

тъжи животът ми озлочестен...

 

За мене в люта жал се просълзиха

камъни, и вейки, и треви...

Но вечерта не идва с обич тиха

и утрото утеха не мълви...

 

Чие сърце за мене замилява?

Чие сърце сега боли за мен?

Прокуденик прокуден във забрава -

о, колко съм злочест и уморен!

 

Кажи, немилостива и жестока,

кажи защо ти, майко, ме роди?

За моя земен дял и жал дълбока

завинаги проклета триж бъди!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух