напред назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]



Някъде далече по небето...


Ветре, връхлитай върху мене, не позволявай да заспя в покоя, не ми давай ни миг да забравя тия изправени скели, тия усмивки и сълзи, и тия зори над града, и тия мокри паважи, и тая вечна тревога!

Из дневника на П.Пенев

 

Някъде далече по небето

сякаш минала една звезда,

и сега така широко свети

ярката оставена следа.

 

Не. То светят новите юзини,

градовете в моята страна.

Ний вървим така и дето минем -

в пътя ни остава светлина.

 

Из ръкописите на поета

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух