напред назад Обратно към: [Деница Евтимова][СЛОВОТО]



Приказка за живота


Живееше някога един Звезден принц. Той се грижеше за порядъка в своята малка вселена. Управляваше мъдро и справедливо. Нито една комета не се отклоняваше от пътя си, нито се появяваха черни дупки в пространството насвета му. Изобщо това бе един добре уреден свят.

Но нещо му тежеше - той бе самотен, ужасно самотен, макар и да не го разбираше. Притежаваше милярди галактики, мъглявини, слънца, планети, комети, астероиди, но всички те бяха мъртви. Изпълняваха си задачите, но нищо повече. Не говореха, не умееха да слушат, нито пък имаха въображение.

Той беше самотен, ужасно самотен в своя свят. Не знаеше как е в другите вселени. Не знаеше дори дали съществуват други вселени или са само плод на съзнанието му.

Принца беше млад, само 30 милиарда години. А и вселената му бе на толкова. Понякога се чудеше как е било, кой се е появил пръв: вселената му, той или са се появили едновременно?

Принца беше странен, беше различен от всичко останало във вселената му - той беше жив. И макар да не го знаеше той беше мечтател. Обичаше красотата, а тя за него беше в реда на вселената. Но бе и любопитен. Веднъж пожела да види порядъка на вселената от повърхността на някоя планета.

Той се спусна на най-близката и зачака звездата й да залезе, за да види другите звезди. Така се случи, че тази планета имаше в огромни количества вода на повърхността си. А Принца седеше на един остров насред голямо водно пространство. Слушаше прибоя, свистенето на вятъра и чустваше по кожата си топлината на звездните лъчи. Никога по-рано не се бе чувствал така. Това бе нещо странно, ново, различно и вълнуващо за него. Изведнъж го обзе желание да полети заедно с вятър, да се гмурне на дъното на водата, или да се разтопи в светлината на звездата.

Звездата бавно се приближаваше към зенита си, а Принца все още седеше на скалата. Неусетно, за него, звездата залезе. Принца остана очарован от залеза й, но след него дойде едно съвсем неочаквано зрелище: изгря нощното небе.

Ноща бе ясна и той виждаше хилядите звезди и планети блеснали по небосвода на планетата. Това бе омайваща с величието си гледка.

Принца отдавна бе решил да създаде същества различни от бездушните мъртви камъни, служещи му за другари, но не можеше да открие подходящо място за тях. Сега вече то бе пред очите му. Една толкова красива планета заслужаваше да бъде техен дом.

Първо започна от нещо мъничко и просто - няколко атома въглерод свързани с водород и други химични елементи. Създаде съвършенно нови съединения, не съществуващи досега във вселената му. Всички тези дълги еони през които бе съществувал, той бе копнял за нещо ново, нещо различно от познатия му свят. Бе мислил и премислял хиляди, мильони пъти как да си създаде другар. Бе правил изследвания, експерименти. Бе създавал много и различни неща, но никое не бе поне малко близо до него, нито едно не оживя. Досега не беше опитвал съединения на базата на въглерода. Реши, че тъкмо сега му е времето.

Направи няколко съединения и зачака да се случи нещо, както бе правил много пъти досега. И както винаги нищо не се случи. Разочарован Принца ги захвърли далеч от себе си. Случайно няколко от тях паднаха във водата. Но Принца не забеляза това. Ядосан от поредния си несполучлив опит напусна повърхността на планетата.

Много еони изминаха докато пак се случи да има работа в този сектор на вселената. Един астероид се беше отклонил от тряекторията си и имаше опастност да се блъсне в някаква планета, нарушавайки орбитата й.

Така се случи, че произшествието би станало точно на онази красива планета, на която бе направил последния си експеримент. Когато Принца я наближи остана учуден от необичайния й вид и цвят. Тя представляваше огромно синьо-зелено кълбо. Той бавно се спусна на повърхността и я заразглежда прехласнат. На тази планета съществуваше нещо различно от всичко познато му досега. Имаше неща, които се движеха, размножаваха се, дишаха, умираха, съществуваха по коренно различен начин от планетите, астероидите, звездите и другите тела във вселената му. Те бяха навсякъде! Във водата, на сушата, бъб въздуха. Имаше малки неща и големи неща. имаше закрепени неща и такива дето се местеха от едно място надруго и правеха да изчезват закрепените или други движещи се неща. И всичко бе толкова вълнуващо красиво, че той забрави задълженията си и астероида се блъсна в планетата. Бе толкова ужасно само миг и всички тези прекрасни вълнуващи неща бяха заличени от лицето на планетата. Принца отново бе сам. Не можеше вече да направи нищо за планетата, затова си тръгна, отчаян, че никога повече няма да види красотата на онези същества.

Хиляди милиони години изминаха преди отново да му се случи работа в онзи сектор на Вселената. Години през, които той дълго размишляваше за нещата, които бе видял. Плодът на тези размишления, бе осъзнаването, че не е бил сам, че е създал жовот. Но той смяташе, че астероидът е унищожил всичко живо на планетата.

Когато отново намина към нея видя нещо ново и странно. Тя пак беше зелена, но около нея обикаляха някакви малки странни неща. Те бяха метални и приличаха на астероиди.

Принца бавно се спусна на повърхността на планетата. Спусна се на някакъв остров. Огледа се ноколо и изведнъж попадна в сърцето на звезда. Цялата планета избухна. И всичко на нея загина. Принца попадна в центъра на катаклизма. Той много пъти бе влизал в сърцето на звезда, но винаги след доста приготовления. А сега това му дойде неочаквано. За пръв и последен път Принца разбра какво е да умреш. След неговата смърт вселената бавно се разпадна.

 

1997 Кюстендил

 


напред горе назад Обратно към: [Деница Евтимова][СЛОВОТО]

 

© Деница Асенова Евтимова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух