напред назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Кратка енциклопедия за ученици


На вниманието на тези, които нямат много време да прочетат за всичко, което се е случило през миналия век, предлагам един кратък и не съвсем верен прочит на миналото столетие

Здравейте! Нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат. Както казва на Джимито брат му — вие не познавате нито Джимито, нито брат му. И те не ви познават, затова направо казвам: не само че всичко не е така просто, а просто не е така. Затова нека видим как се забавляват хората през столетието, което измина.

Хората се забавляват по различен начин. Французите, ооо, французите...те си имат гилотина! Голям смях пада заедно с падането на нечия глава. По-късно това е изместено от Прет-а-порт. Германците, яяя, германците...те се забавляват от средна телесна повреда — нагоре. Има ли счупен крак, ръка, това вече е смешно. Даже през 40-те години всички масово получавали плексит на дясната ръка и се забавлявали, като горели книги и викали високо някакво име. Испанците са друга работа. Те най-много се забавляват, ако човек с пайети и смешна опашчица убие мъжка крава в заградено пространство. Оле! И досега руснаците си мислят, че тореадорите са комунисти, защото развяват червено знаме. Ех, руснаците, те се забавляват много вътрешно! Както се казва в старата руска поговорка: апетитът идва с яденето, хепатитът — с пиенето! Абе, черен дроб за бели дни. Американците се забавляват, докато гледат телевизия и трупат наднормено тегло от пуканки. В миналото, когато още не е имало телевизия, те се събирали на групи, облечени празнично в бяло, и тормозели негрите (които естествено са в черно). Но това е минало...Италианците си имат Фелини! И докато всички се забавляват с това, което се случва, НИЕ се забавляваме с онова, което не се случва. Затова се забавляваме страшно много.

 

 

1900 — 1910

Нашата истинска разходка започва. 1900-ата година е на страх и облекчение. Халеевата комета е отминала Земята. Всички си мислели, че настъп­ва краят на света, но това се случва само на Джузепе Верди, защото той умира на 1 януари 1900 година. Защо? Защото е гений, а на гениите се случва това, което не се случва на обикновените хора.

Но да спрем дотук със смъртта. Тя винаги е нещо много лично и засяга само околните — не и самия човек, на когото се случва. За него това вече е без значение. Какво става в началото на този век? Нищо! Повечето големи открития вече са направени.

Някои по-поетични хора, наречени художници, откриват, че импресионизмът е новият начин да пишеш поезия с цветове. Те се появяват във Франция и живеят в абсолютна бедност, докато по онова време Рокфелер има годишен доход 40 милиона долара — много по-късно за тази сума ще могат да се купят три платна на Реноар.

През 1903 година се произвежда първият мотоциклет „Харли Дейвидсън„. Но един мотор рок не прави. Това ще стане след 50 години. Без да знае това, Рузвелт открива феномена на голямата тояга. Ето го нагледно и него — говор кротко и дръж голямата тояга! Тук възниква въпросът колко края има тоягата. Ами много просто — тоягата има само един край и той е този, който държиш в ръцете си. За другите той е известен като дебелия край на тоягата.

1908 година — хората се опитват да се повдигнат от земята. Братя Райт не са сапьори и затова тръгват към небето с първия летателен апарат. Ами това е. А, щях да забравя, Фройд успява да си купи кушетка и срещу заплащане кара разни хора да спят на нея. После те му разказват сънищата си и срещу допълнителна сума той им казва какво мисли по този въпрос. По-късно той умножава бизнеса и дава начало на кушет-вагоните и масовата психоанализа в железопътния транспорт.

През цялото десетилетие хората не спират да се забавляват неистово, празнувайки Амнистията на човечеството от разминаването с Халеевата комета.

 

1910 — 1920

Както се казва в някои романи — десет години по-късно. Двигателите влизат в историята на човечеството. Конският тропот изчезва. Остава разбира се единствено в картините на Търнър, където автомобилите биха стояли нелепо на фона на нежен пейзаж „ранна утрин с купи сено“. Все още се появяват открития. Амундсен открива Южния полюс. И ето тук е най-важната случка в това десетилетие — появява се SOS — универсалният сигнал за бедствие. И може би най-хубавата поезия от онези години: „Спасете нашите души!“. Забелязвате ли, че не е спасете нашите тела, а спасете нашите души. И това ако не е поезия...Представяте ли си колко хора плават и продължават да плават върху отломките от бившия си живот, защото някой не е чул SOS-а им. Тези нежни тиренца и точици...Надменното човечество обявява „Титаник“ за непотопяем, вследствие на което той радостно потъва под звуците на фокстрота. Човечеството отново умира, забавлявайки се. Просто Господ е хвърлил бучка лед в синия си коктейл.

Кралят на Дания умира, синът му не се казва Хамлет, а Кристиян, но не е Андерсен и няма никакви русалки. Те са измислени по-късно от пияни руски рибари.

През 14-а година автомобилът взема една от най-видните си жертви. В него е убит ерцхерцогът Фердинанд и това става повод за Първата световна война. Петдесет години по-късно убитите в коли хора стават ежедневие и никой на никого не обявява война. А тогава Германия обявява война на Сърбия. Сърбия — на Италия. Франция — на Русия и Русия — на Германия. Всеки ден се обявява някаква война и това става ежедневие. Хората продължават да се избиват, но никой вече не си спомня повода. Останалите встрани от фронта се забавляват още по-неистово. През 17-а година Ленин превежда френската революция на руски. Отново е хвърлена ръкавица. Човечеството пак е обявило война на Господ. Една година по-късно испанският става модерен и инспанската инфлуенца поразява 20 милиона свои почитатели. Бог отново печели състезанието...На фона на всички тия глупости и важни неща се появяват книгите на Херман Хесе и Кафка, който не е жена, както си мислят някои незапознати. И отново забавлението се развихря, този път в Ню Йорк, и това вече е началото на джаза — Гершуин.

 

1920 — 1930

Здравейте, пак съм аз, вече би трябвало да свикнете, че ще се появявам периодично пред вас, за да ви напомням неща, които сте забравили или никога не сте знаели. Но това е едно и също...Влизаме стремително в 20-те години. Наздраве! Да, наздраве, защото това са годините на голямото пиене. Пие се навсякъде и всичко, естествено под звуците на музика. Времето на сухия режим. Америка, сухият режим увеличава мокрите поръчки. Хората масово падат по улиците. Някои от тях са пияни, а други — откровено са мъртви и от техните шлифери и шапки спокойно можете да си направите цедка. Светът се забавлява. Опиянението е обхванало всички като мъгла. Появяват се кръстниците. Те не са тримата влъхви и обикновено имат италиански произход. Един огромен италиански хор представя на своето най-голямо турне в Америка операта “Коза Ностра“. Не случайно тогава се появява и абстракцията в изкуството. Кандински, Шагал и Миро откриват промененото и скрито изображение за света, без да ползват услугите на ФБР.

Пие се не само в Америка. В Европа пиещите бира се обединяват и си викат вместо наздраве: Хайл! В Съветския съюз пиещите водка се освинват, чукайки се за Сталину. Най-зле са тези, които не могат да се самоопределят и пият бира с водка. Но за тях — по-късно. Най-важното обаче е, че Чарли Чаплин завладява световния екран и доказва, че с две вилици и две хлебчета може да се нахрани с любов цялото човечество. Нещо идва насам...Какво е това? Ами, разбира се, Голямата криза.

 

1930 — 1940

Казах ли ви, че идва кризата? Най-често чуваната дума е фалит. Скачането от високо става любимо забавление на Уолстрийт. Забележете, там изобщо не се ползва бънджи! Скачат си направо, както са си с костюмите, но каква музика само се чува — биг бенд, Дюк Елингтън. Човечеството отново се забавлява, докато умира. В Италия на мода е Мусолини. Това не е леко ликьорово питие, а суров мъж с голяма глава и квадратна челюст. Между другото той е много грозен и като види много хора, започва да крещи глупости — и то на езика на Данте и Петрарка. Пълен абсурд! В Германия пиещите бира си слагат пречупени кръстове, за да се разпознават. Ами да, вместо да се питат постоянно какво пиеш, виждаш свастиката и — готово! Точно тогава хората, които не си падат по кренвирши и бира, решават да си правят кабаре. Ето за това ставаше въпрос. Кабаре. Тайните служби стават още по-тайни...

 

1940 — 1950

Да, това е доста неприятен период. Потомците на Гьоте горят книги, които не са чели. Двама души с мустаци се скарват по повод формата на мустаците. Масово се избиват хора, които нямат мустаци, и също онези, чиито мустаци са с неправилна форма. Войната отново става световна. На мода са военните униформи. Хората, които мислят по друг начин, се отделят в специални пространства, заградени с бодлива тел. Самолетите вече не превозват пътници, а бомби. Американските дизайнери харесват повече мустаците на Сталин. Хитлер не може да понесе това и се самоубива, докато се бръсне, и войната свършва. Американците не харесват японците и им подаряват ядрени бомби. Пада Желязната завеса и Източна Европа се оказва извън джаза.

 

1950 — 1960

Това десетилетие няма да описвам подробно, тъй като в самия негов край е роден авторът на тази енциклопедия и всеки текст би звучал субективно. Авторът е роден от майка си с любезното съдействие на баща си. По повод на своето раждане обича да казва любимата си фраза: „Господи, какво щях да правя, ако не се бях родил! Колко свободно време щях да имам!„

 

1960 — 1970

В Куба се появява човек с брада, който не е арменец, но може да говори шест часа без прекъсване. Пурите са официално забранени. В Америка заблуден снайперист убива по погрешка президента Кенеди, защото го е помислил за северен елен. По-късно отново става злополука по време на лов. Този път по погрешка е застрелян Мартин Лутър Кинг, когото са помислили за черна пантера. Американците отново не харесват, този път формата на очите на виетнамците. От своя страна Съветският съюз не харесва мекия напевен говор на чехите и праща филолози в Прага. За по-сигурно те пътуват с танкове и са облечени в еднакви дрехи. През цялото това десетилетие на тихо превъзпитание четири момчета от Ливърпул, които не са съгласни със света, в който живеят, се опитват да обяснят, че всичко, от което се нуждаем, е любов.

 

1970 — 1980

Човечеството започва леко да подлудява и се опитва да достигне до Господ, като построява Световния търговски център — най-високата сграда в света. По същото време някой се досеща, че петролът не е безкрайна величина, и настъпва Световна енергийна криза. Продавачите на велосипеди са доволни. Точно заради кризата всички искат да танцуват. Дискомузиката залива света и планетата светва и угасва в ритмите на диското. Поради големия брой западни туристи, желаещи да посетят Източен Берлин, правителството издига стена, от което на германците очите не се дърпат, а се изкривяват в една и съща посока — на запад.

 

 

1980 — 1990

Краят на века се усеща поради многобройните глупости, които политиците вършат. В Съветския съюз всеки висш политик има право да управлява една година, преди да умре от тежка болест. Самолетите отново служат за мишени, кой знае защо в тях пътуват и пътници. Ядосан от състезанието с него, Големият шеф отгоре праща болестта СПИН — както и по-рано той обяснява, че не е обикновен участник в десетобоя. Мирният съветски атом е изтърван. Оказва се, че не е толкова полезен, колкото са твърдели някои съветски учени.

 

1990 — 2000

След тежко боледуване комунизмът умира. В Европа неговият реквием звучи като рок. Хората се забавляват. Някой пак се е сетил за Нострадамус и твърди, че 2000-ата година всичко ще приключи. Америка този път не харесва арабите и започва да им праща хуманитарна помощ под формата на бомби. Всяка от които струва по 200 хиляди долара.

В Югославия пък никой не харесва никого. Затова се бият, всеки — срещу всеки. МТV става по-популярна от съветската армия. Отново започва състезанието с Големия шеф. Започва голямото клониране. Кой знае защо, вместо човек се появява овца. Опитите за клониране на овчар продължават. Европа се обединява и Бетовен отново е на мода. Все по-често се чува да звучи Ода на радостта. Хората се раждат, любят се и умират, като не спират да се забавляват. 21-ви век настъпва и отникъде не се появява астероид. А може би е толкова шумно и пъстро, че не можем да го чуем и видим. Голяма част от света се е скрила в Интернет и там продължава да се забавлява. Чат ли сте?

 


напред горе назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 2004 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух