напред назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Автобиография


Роден съм абсолютно случайно в семейство на служащи. Което по-късно се оказа моето семейство.

Първата си написана дума „мама“ по-късно подарих за заглавие на едноименната песен на Джон Ленън, който по това време още не беше убит. В средношколските си години бях принуден да се съобразявам с учебната програма и между съучениците ми нямаше нито едно известно лице, тъй като и те бяха деца като мен. Винаги съм се съобразявал с думите на баща ми, че написаното остава. Доказателство за това е двойката по математика, която ми написаха в девети клас. Но една година по-късно тази поговорка бе оправдана. Надписът, който оставих с блажна боя на стената на гимназията и гласеше: „Учителят по математика е лайно“, издържа само до голямото междучасие. След което бе заличен подло от самия учител. Но аз вече имах първите си почитатели. Литературните ми интереси бяха още неукрепнали, но се увличах по Яворов, Христо Фотев и Тинка от съседния клас. Отидох с автобус на абитуриентската си вечер, защото на моя най-добър приятел баща му беше шофьор на същия. И досега си мисля какво щеше да стане, ако беше летец. Отбих военната си служба, без да прострелям никого, дори себе си. След което се записах да уча медицина. Тaм развалих почерка си и изучих особеностите на човешкото тяло. Особено на една колежка от моята група. Работих десет години като лекар и пишейки рецепти, овладях кратката форма и имената на някои нашумели лекарства. В една юлска утрин се събудих внезапно с усещането, че някой ме дърпа за ръката. Огледах се и видях, че държа химикалка и пиша: „Няма такава книга“. Ето така започна всичко, а как ще завър­ши, никой не знае.

 


напред горе назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 2004 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух