напред назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Диалози


Изпадали ли сте в ситуация, когато чуете двама души да водят диалог, да поискате да се намесите с по-остроумна реплика? Сякаш има някакво дяволче вътре у вас и то ви мушка с рогца да се включите в диалога, за да го промените. Аз постоянно попадам в такава ситуация и тогава положението става „виж кой говори“. Явно онова, малкото, взема слушалката и започва яко да се забавлява. Ако се опитате да го правите, запомнете, че трябва да спазите две важни условия, за да не пострадате. Първо, невъзмутимо да се правите, че казаната реплика не идва от вас (това поведение е известно като „Кой пръдна?“), и второ, да сте на безопасно разстояние от говорещите.

Но стига толкова уводи. Човешкият живот все пак е доста кратък (при някои повече). И увертюрите трябва да са къси. В операта не е така. Да преминем към самите диалогични ситуации. Ето няколко класически диалога за ресторант.

Сервитьор. Не сядайте на тази маса. Тя е заредена.

Отговор. Да бягаме! Всеки момент може да гръмне.

А ако сервитьорът ви каже, че тази маса я пазят, просто им напомнете, че няма нужда да я пазят, защото не е известен случай на забременяла маса. Ако пък ви пита бирата с пяна ли да бъде, просто му отговорете, че сутринта сте се бръснали.

Не по-малко интересни са случаите на въображаеми диалози в хотела. Аз имах такъв действителен случай. Късно вечерта пристигнах в столицата и влязох в един неугледен хотел, който приличаше на университет за хлебарки. Постоянно някакви потоци от тези същества се придвижваха с грохот по коридорите. Най-вероятно търсеха стаята, в която имат лекция. Та в този хотел попитах най-учтиво колко струва една стая. Зашеметяващият отговор беше 30 лева. Ето в този момент уточних, че не искам нотариален акт, а само да я наема за една вечер. Излязох много по-бързо от необходимото, защото отношението към мен видимо се промени.

Друг характерен диалог с леко криминален оттенък ми се случи миналото лято. Бях на почивка и рано сутринта срещам един приятел от така наречените криминални бизнесмени. Времето беше прекрасно, вълните тихичко шумяха и слънцето кротко напичаше. Птици пеят и въобще — кич. Моят познат, явно току-що взел душ, обръснат, освежен и доволен от живота и от това, че все още е на свобода, ме вижда и с подкупваща усмивка ме пита: „Така като ме гледаш, колко години ми даваш?“. Моят мълниеносен отговор беше: „Не знам, питай главния прокурор — той ги дава годините“. Оттогава не сме толкова близки, но това изречение се превърна в крилата фраза.

Като говорим за крилати фрази, аз имам съвсем друго отношение към тях. Вероятно това също е заради онова дяволче. Например фразата „Лазаре, стани!“. Христос я казал в тролея на седящия невъзмутимо Лазар, защото до него стояла възрастна жена с пазарски чанти. Но това не е толкова романтично, колкото историята в Библията и поради това фразата няма такава популярност.

Друга голяма част от диалозите се случва между семейни двойки. Тези диалози са няколко вида. Най-опасни от тях са водещите до средни телесни повреди. Но това не е толкова забавно и затова ще говорим за другите. Ето един от тях. Една жена упорито тормозела съпруга си, че не е достатъчно нежен, мил и любезен с нея. Тя неизменно завършвала излиянията с молбата: „Мили, кажи ми нещо топло“. На десетия път мъжът не издържал и изкрещял: „Чай!“. Следващото изречение било свързано нещо с майка .

Това са опасностите при повторенията и постоянните изисквания към близкия човек. Разбира се, има и по-меки и иронични форми, за да се справите с логореята на жена си. Затова ви предлагам следния спасителен диалог: „Скъпи, нали не те притеснява, че говоря толкова много?“. „А, моля ти се, говори си, аз и без това не те слушам.“

Колко често и сексът е диалог! Но на тези, които са в казармата, искам да кажа, че там сексът най-вече е монолог.

И накрая, както винаги, ще завърша с някои кратки, но позитивни съвети.

Тези, които имат проблеми с брака си, не бива да се притесняват, защото, когато бях млад, измислих стара българска поговорка: „С какъвто се събереш, с такъв ще се разведеш“.

Това беше всичко за днес, благодаря ви! И не забравяйте, че ако говорите с някого, който не е при вас и няма телефон, незабавно потърсете невролог или психиатър. Ако усетите, че се раздвоявате, също се обадете на психиатър. Ако психиатърът първи усети, че се раздвоява — той да ви се обади. До чуване! С кого говорих всъщност досега?

 


напред горе назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 2004 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух