напред назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Приказка


Всички знаем приказката за Снежанка и седемте джуджета. Но аз имам дълбоки подозрения, че диалогът между джуджетата е протекъл по съвсем друг начин. Може би защото нищо не изглежда така, както ние си го представяме. А ето какво си представих аз.

Отрупана със сняг гора, схлупена къщурка с побелели от студ прозорчета и малка пътечка, която се вие през планината. На това място се появяват джуджетата и между тях се случва следният екзистенциален разговор:

Първо джудже. Имам чувството, че някой е влизал в къщичката ни.

Второ джудже. Ама това нашата къщичка ли е?

Трето джудже. Да, не виждаш ли.

Второ джудже. Тя защо е толкова малка?

Четвърто джудже. Вероятно сме далече от нея.

Пето джудже. Не е затова, бе. Ние сме джуджета.

Второ джудже. Ама и аз ли съм джудже?

Шесто джудже. Разбира се.

Второ джудже. Защо не сте ми казали досега!

Седмо джудже. Не искахме да те тревожим.

Второ джудже. Благодаря ви, приятели. Вие сте истински джуджета.

Първо джудже. Колкото и да ни благодариш, ние все си оставаме джуджета.

Седмо джудже. Това не е толкова лошо. Така заплатите ни ще изглеждат по-големи.

Първо джудже. Глупости! Ние не получаваме заплати.

Второ джудже. Е, тогава защо сме джуджета?

 

И аз досега това се питам.

 


напред горе назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 2004 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух