напред назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Метафора


Цинизмът не е циничен, хората са цинични

 

Аз съм щурец. Понякога, когато ми е скокливо. Като бях малък, не правех разлика между щурец и скакалец. В мен еднакво си свиреха и подскачаха. Това, в което бях сигурен, е, че имат много хубави крачета. Някак си изяшно оформени. Сега като по-голям разбирам, че това обобщение между двете е метафора. За секунда само ще се отплесна, за да ви разкажа за моята първа среща с метафората.

Това се случи в Гърция. Аз никога не съм ходил там, но толкова много щях да ходя, че вече ми е втръснало. Та там видях един човек с количка, който продаваше сладолед. На количката пишеше „метафра“. Чете се с ударението. И аз попитах моя приятел, с когото бях там (той също не е ходил в Гърция): „Ники, каква е тая поетична количка?“, а той ми отговаря: „Значи преносимо, на гръцки значи пренасям“. Ей тогава разбрах, че всичко е много просто. Пренасяне. Нещо, което се движи от едно място към друго. От точка А към точка Б, а точка С стои самотна и чака някой да се сети, че на този свят всички неща са по три. Като почнем от Света Троица, минем през мускетарите и стигнем до руските тройки. Това последното беше малко тъпо. И за какво говорех, за скакалеца, милия той. Що така хаотично и неорганизирано подскача, като някакъв Фигаро. Фигаро е бръснар. Аз съм чел Бомарш и си мисля, че Фигаро е бръснар в балканския смисъл, че не бръсне никого. Ето тук изича от потока на съзнанието една епохална за българската лексика според мен случка. Ето я и нея. В село Рудник, Варненско, имало 500 жители. От тях — около 100 мъже на възраст, в която им растат бради. Те именно били клиентелата на местния Фигаро, който носел звучното име Маламончо. Всеки ден Маламончо имал между двама и трима клиенти. С тях той предимно си говорел и обсъждал световните събития. На вратата на бръснарницата между стъклото и табелата „работно време“ имало три отдавна умрели мухи. Въздухът не се поклащал, тополите — също. Него ден всичко било тихо и спокойно. Като във филма на Вим Вендерс „Париж, Тексас“ или като в стихотворението на Арсений Тарковски — онова лятно стихотворение за есента :

 

Вот и лето прошло,

Словно и не бывало.

День промыт как стекло,

Только этого мало.

 

Ей това с промитото стъкло ме убива. И за какво говорех? А, да, за Маламончо — една незначителна фигура в контекста на целия този разказ. И както си стои той в празната като първична вселена бръснарница, влиза един нелеп инспектор от „Комунална хигиена“, прави се на инкогнито и за да го хване в крачка, му задава следния епохален въпрос: „Така като ме гледаш, можеш ли да ме обръснеш?“. Маламончо е изумен — в това село, в тази единствена на света бръснарница влиза пришълец и му задава този нелеп въпрос. Маламончо го поогледал-поогледал и му отговорил с превъз­ходната степен, с която си служат в неговото село: „Обръсвам те не, ами и те ебавам билям“. Ето в този момент комуналният инспектор се вкаменил като командора от операта „Дон Жуан“, а Маламончо бил уволнен. Бръснарницата била затворена завинаги заради тази местна метафора.

И сега ако минете през това село в Източна България, ще разберете, че точно това е селото на Маламончо. Там всички мъже са като „Зи Зи Топ„ с бради до под кръста. И тъй като безработицата е голяма, те седят на пейката пред затворената бръснарница (която, ако беше част от хотелска верига, щеше да бъде категория „три мухи“), седят те, тихо си говорят и от време на време някой задава въпроса „Така като ме гледаш, можеш ли да ме обръснеш?“, след това един дружен мъжки смях оглася прашното притихнало село, а ехото отговаря с една-единствена дума БИЛЯМ-БИЛЯМ...

 


напред горе назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 2004 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух