напред назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Ах


На всички лодки в пристанището на Ахтопол е изписано едно възхищение „Ах“. Следват някакви номера, според мен това са датите, на които тези лодки са били щастливи. Но задължително на всички пише „Ах“. За това си помислих аз, докато стоях с най-скъпото си същество на брега. Денят си отиваше, а ние оставахме. И с всяко „Ах“, което издишвахме, се появяваше по една нова лодка. И всички нови лодки бяха с еднакви номера 01.08.2002 — денят, в който дишахме и ахкахме. По тази най-важна според мен причина реших да напиша това „Ах“ като опит за стихотворение или запомняне.

 

 

АХ

 

На Елвира

 

Ах как обичам сухите ти раменца,

изпъкналите детски ключици.

Ах как обичам тази подготовка за крила

и твойто Ах, прикрито в тях.

Под шарената рокля скрити изпъкват те

и плачат за прегръщане и за летене.

Отключици са мойте рамене за твойте ключици

и дръжки са ръцете ми за твоите лопатки.

Ах как обичам твойта анатомия,

на чувствата ти колебанията и дългата агония.

И радостта ти ме изхвърля в миг нагоре!

Батут е твоят смях,

издига ме и ме изхвърля,

и отново — Ах!

Ах как обичам тъй да ме подхвърляш

на тласъци и на подскоци,

да ме превръщаш в водопад.

Ах как обичам лудия ти смях.

Ах, как обичам Ах!

Ах как обичам детските ти коленца,

изпъкнали две ябълки зелени.

Ветрее се полата ти над тях,

на вятъра плющи.

Развява я полата като знаме

над тези коленца зелени,

изпълваш ме със въздух и тъга,

за мен са те, нали са все за мене.

Обичам тъмния ти глас,

когато името ми казваш сутрин.

И спущам се по него и потъвам,

в очите ти потъвам, скъпа.

Не ме спасявай и не ме пази от тях.

Не викам аз за помощ,

а просто си въздишам — Ах!

Не зная даже бил ли съм в Ахтопол,

или в очите ти кафеви го видях.

Това е всичко.

Друго няма.

Остава само Ах.

 


напред горе назад Обратно към: [По-малко][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 2004 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух