напред назад Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Рецензия за един спектакъл по принцип


(по принцип)

 

Aкo си припомним Карлос Кастанеда, може би ще оприличим спектакъла "Пръц, пръц, мушице" на пътуване към истината. Въпросът, който поставя режисурата, е дали това пътуване е напред или назад във времето.

 

Caкралната поетика в постановката логично води до сблъсъка на две поколения, но не като просто рационално противопоставяне, а като отправна точка на един нов невербален генезис. Затормозената морбидност на индивида тук се cблъсква с оголената ирационалност на фикцията, би могла да бъде и визуален знак на катарзиса.

 

Пластичните решения на Кольо Карамфилов ни докосват, без да ни връхлетяват и тази деликатност на изваянието се предава в екстраполацията на спектакъла.

 

Динамизирани до предела на статичност, парадоксално емоционалните изразни средства на автора успяват да внушат дълбочината на собствените ни страхове. Изчистеният до краен предел конфликт всъщност предопределя логиката на финала. Един финал, които е връщане към самото начало. Начало, което би могло да се определи като:

 

            Пръц, пръц, мушице,

            сакрална моя душице,

            мидичке моя cкpuma,

            в генезиса ми забита.

 


напред горе назад Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 1995 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух