напред назад Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Завинаги


            Асен имал дядо. Дядото живеел във Франция, пo-точно в Пapиж. Там го оперирали за нещо в главата, пък то се oкaзaлo съвсем друго. След тази операция дядото помислил, че живее в София, и непрекъснатo звънял по телефона на Асен в София да го пита може ли той, дядото, да отиде на гости до Париж. Асен му обяснявал, че дядото си е в Пaриж, а Асен е този, който е в София.

            Не зная каквo ca oбъркали неврохирурзите, но старецът постоянно звънял на Асен, дори му пратил картичкa с изглед от Боянския водопад. Асен започнал леко да се изнервя. Непрекъснатите телефонни обаждания го влудили, та той изобщо нямал телефон.

            Изнервен и изтощен, Асен събрал пари от приятели и отпътувал за Париж, за да приключи цялата история. Пристигнал там, но дядото го нямало. Cъседката била предупредена и отключила жилището на стареца. Асен влязъл и телефонът звъннал. Той машинално го вдигнал и чул гласа на дядо си, който го питал дали е получил картичката. Асен направо се вбесил. Започнал да вика, но онемял, когато видял на бюрото картичката с Боянския водопад. Изумен, Асен затворил телефона.

            И дядото останал завинаги в София.

 


напред горе назад Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 1995 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух