напред назад Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Безизходица


            Николай Василевич се погледна в огледалото. Учуден, той видя, че няма нос. Това не беше единственото, което го смути. Представете си, моля ви се, той се изуми още повече, когато погледна втори път и видя, че изобщо няма огледало.

            А тогава това с носа остава ли, запита се той, и в този момент попадна в омагьосан кръг. Опита и с омагьосан квадрат, триъгълник и други геометрични фигури. Нищо не се получаваше. Стигна се дотам, че по цял ден Николай Василевич си стоеше в къщи, в омагьосания кръг, и само вечер излизаше да се разхожда по двадесет минути. При една от тези paзxoдки той внезапно осъзна, че има нос, че е вън от къщи и вън от кръгa. Стана му страшно някак си и Hикoлaй Василиевич побърза да се върне в кръга. Ще си стои той там тихичко и спокойно, че дори и огледало може да си купи. Чудничко.

 


напред горе назад Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 1995 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух