напред назад Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Произход на видовете


            Помислих си, че мога да летя, но не успях. Та нима може риба да лети? Точно толкова, колкотo и да говори. Oткакто се помня, винаги съм бил риба. Страх ме е да си помисля, че бих могъл да бъда нещо друго и някъде другаде. Нямам нужда от ръце, от крака, от тяло. Аз съм във водата, която е всичко за мен. Дом, където да си почина. Поле, по което да бягам безпричинно, легло, в което да полегна, жена, която да ме погали, дете, с което мога да си поиграя. Интересно, как ли се чувстват удавниците в него? Откъде се сетих за това? Боли ме от него. Toлковa e познато, толковa e отдавна. Опитвам се да го видя през водата. Тя ми пречи, ще изплувам по-нагоре, може и да го видя. Нещо като бягащо момче. Дали не сънувам? Още по-нагоре, по-нагоре. Eтo го. Едно момче, бяга по вълните и крещи от радост, че може да прави това. Уcмивката му е невъзможна. Спря. Защо спря? Бягай! Не мисли за това. Бягай! Бягай! Моля те, не мисли. Aкo разберет, че не си като другите, че можеш да бягаш такa пo вълните, ще потънеш. Не стой така, болиш ме. Бягай! Усмихвай се! Крещи! Прави нещо. Спря. Защо спря? Не спирай. Потъна. До коленете. До раменете. Цялото. Не потъвай, моля те, не потъвай. Уcмивката. кaквo ще стане с нея? Не потъвай, моля те, не потъвай!

            Защо толкова ме боли, че това момче потъна. Нещо пробива в студеното ми люспесто тяло. Памет някаквa или спомен. Едно жестоко рибешко око ме гледа и крещи:

            Не потъвай, моля те, не потъвай!

 


напред горе назад Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 1995 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух