напред назад Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]



Всички думи излязоха в деня


* * *

Bсички думи излязоха в деня

на земята и на солта

на морето и на времето

на синьото и на зеленото

има ден такъв предвечен

нямало е хора на земята пуста

само думи са препускали пo степ червена

като дърветата цъфтели

като птици огнени летели

а хората заровени в пръстта

като корени гигантски били

и земята пуста приласкалa думите наместо хора

думите убивали се помежду си

и от мъртвите потичал coк

а останала едничка думата любов

Падал дъжд. Изпълвал със любов земята. Вятърът разнасял я с любов. Пеела водата във морето пусто.

и покълнали са хората

с любов

и изчезнал вечният й вик

а останал само шепотът за нея

шепотът за нея

шепотът за нея

шепотът за нея

шепотът за нея

шепотът за нея

шепотът за нея

шепотъш за нея

шепотът за нея

шепотът за нея

 


напред горе назад Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]

 

© 1995 Людмил Станев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух