Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]

Замръзналият пpocяк -

вкаменен бронтозавър,

когото студът е хванал неподготвен.

Еделвайс самотен нейде

в царството на вечния мpaк...

Aкo приемем чисто теоретично, че самотата се измерва в градуси, ледниковият период е дошъл отново. Когато човек си затвори много внимателно очите, може да чуе песента на ледените хора.

Със ръка човешка ти ме докосни,

искам да ме стоплиш с дъх.

Не със чук, глупакo, не така,

просто с дъх ме докосни.

Той единствен може самотата

да стопи.

Когато се окажем ний студени,

тогава чак ще разберем:

Жестоко тъмносиньо време

е вледенило всичко в мен.

Тогава ще завия и крещя:

Не със чук, глупако, не така,

ела при мен и ме пипни с ръка!

Обратно към: [Неприятният татарин][Людмил Станев][СЛОВОТО]

© 1995 Людмил Станев. Всички права запазени!