|
Зевс и човекътЗевс, след като били създадени животните, започнал да им присъжда лични качества: на едно сила; на друго хитрост; на трето бързина; на четвърто лукавство. Раздавал, раздавал, край нямали животните, но на всяко успял да дарува по нещичко. Само човекът, като зоон политикон, не получил нищо и застанал гол и нещастен, гладен и невъоръжен пред Зевса: Какво толкова се провиних пред тебе, Зевсе, та ме оставяш без никакво благоволение? Зевс го тупнал покровителствено по рамото: И за теб съм помислил. Давам ти разум. Той ще ти служи за две неща. Първо да подражаваш на животните и по този начин да използваш всичките им преимущества. И второ да хвалиш боговете. Достойни ли са хвалбите ти, боговете няма да те изоставят.
© Радой Ралин. Всички права запазени!
|