![]() ![]() ВенецианкаТя стои на брега на морето край извитите мраморни стълби, като перла блести силуетът й, над главата й стрелва се гълъб.
Осветява я късното слънце и със златни лъчи я облива, а наоколо фигури тъмни запечатват мига с обективи.
Недалече почиват гондоли и се свеждат почтени фенери, над водата в канала надолу светлината изглежда химерна.
С бяла маска, загадъчно скрила по лицето най-лекия трепет, тя разтваря старинно ветрило, а очите й сякаш са слепи.
И когато с немирния кичур заиграе полека ветрецът, тя се слива с мига магнетичен, а под нея потъва Венеция.
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |