![]() ![]() Пазачът в музея...Пазачът в музея прилича на стар експонат, стои достолепно до входа, тъй както приляга, но тайно се взира в искрящата вън светлина и я благославя с очи, замъглени от влага.
Зад него почиват съкровища от векове, оръжия, статуи древни и ценни картини, но вън светлината с настойчива власт го зове и в нейния храм го избива на плач безпричинно.
От много години той гледа към този площад, потънал до гуша сега в карнавално пиянство, там кукленски фигури някак безцелно стърчат и странно напомнят обърнати чаши с шампанско.
Край тях се промъква замаяна от суета, но все тъй безцветна и алчна за празник тълпата и най-съвършения тайнствен град на света превръща в банален декор за безличен театър.
Пазачът със своя изрядно изгладен костюм, с безупречна стойка и лачени черни обувки, се взира навън в светлината. Неясният шум долита неспирно до него, но той не го чува.
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |