![]() ![]() Тя не искаше нищо...Тя не искаше нищо, а просто така да вървят и не можеше нищичко в снежната нощ да му каже. Острие под краката й бе заледеният път, а пък стъпките-леки, дъхът и-прозрачен и влажен.
Може би някой друг би разбрал, че тя нищо не иска, ала той с колебание следваше нейния порив. И внезапно почувствал се някак унил и потиснат, като странно оръжие рязко чадъра разтвори.
Не намираше смисъла с тая жена да премине през града, да се прави на весел, да слуша смеха й, по лицето, премрежено с палави мокри снежинки, да съзре крадешком, че тя чувства това и го знае.
А пък тя не му каза, че нищичко друго не иска, само леко да стъпва до него с очи просветлени и за няколко мига светът да изглежда измислен, и сред този ефирен покой да намери спасение.
Те не можеха просто да тръгнат в различни посоки, нито някога щяха нататък в нощта да се срещнат. А над тях в светлината на лампите горе високо се зараждаше шеметен сняг и неспирно валеше.
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |