напред назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Парапет


Градът е уютен и страшен в нощта под балкона,

когато така неусетно и властно натам ме привлича,

към острия връх на брезата и белите клони

и ранната пролет, напъпила в тях истерично.

 

Как искам със светлите точки и с мрака да слея

онази начупена моя крилата душа и да чувствам,

дори и когато викът ми съвсем занемее,

вкуса на летене след краткия миг на безумство.

 

Един парапет ме възпира, от хладно желязо,

прояден тук-там от ръждата, напрашен, невзрачен,

от дъжд набразден и от стъпки на птици белязан...

Но как се прекрачва, кажете ми как се прекрачва.

 


напред горе назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© 1998 Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух